Зеленчуци, който не яде...

Всеки знае колко е важно и полезно да се ядат плодове и зеленчуци. Но знаете ли защо? И как?

Всъщност истината е, че плодовете не са чак толкова ценна храна за човешкото тяло. Истинските ползи от растителната храна идват от зеленчуците. Витамин С, който много хора смятат, че могат да си набавят от лимони и портокали всъщност е в най-голямо количество в… червените чушки.

Ето още факти за полезният състав на зеленчуците:

Каротеноиди (витамин А, ликопен и Бета-каротен): това са мощни антиоксиданти, важни за имунната система. Те се намират в оранжевите и червените зеленчуци, както и в зеленолистните.

Витамини от групата В: важни витамини за клетъчният метаболизъм, имунната система и нервната система. Можете да си ги набавите от оранжевите и червени зеленчуци, зелените зеленчуци от рода на броколи, брюкселско зеле, карфиол, аспержи, зеленолистни и гъби. В авокадото също има витамини от групата В.

Витамин С: мощен антиоксидант, необходим за правилното функциониране на целият организъм, имунната система, както и влиза в състава на някои ензими: например ензимът, който подпомага производството на колаген и затова липсата на витамин С може да причини скорбут. Витамин С се среща в зеленчуци като червени и зелени чушки, броколи, авокадо, карфиол, моркови, аспержи, спанак, тиква, лук, сладък картоф.

Витамин К е важен за процесите на кръвосъсирването и метаболизма на калция в тялото. Той се открива в броколи, зеле, зеленолистните и др.

Калций: освен като структурен елемент на костите и зъбите, Калцият е важен за много процеси в клетката; например провежда сигнали за мускулни контракции, включително и за сърдечният мускул. Зеленчуци, богати на Калций са тъмно-зелените зеленчуци, пащърнак, тиква.

Храм: той е важен за метаболизма на въглехидратите и мазнините. Намира се в лук, чесън, зеле, моркови, гъби и зеленолистни зеленчуци.

Мед: медта е важна за абсорбцията, метаболизма и съхранението на желязото в червените кръвни телца. Можете да си го набавите с тиква, пащърнак и зеленолистни.

Желязо: ключовият компонент на хемоглобина - това е протеинът, който се свързва и пренася кислорода към всяка клетка в тялото ви. Тъмно-зелените зеленчуци са богати на желязо.

Магнезий: жизненоважен за всяка клетка. Над 300 ензима се нуждаят от Магнезий, за да работят, включително всички ензими, които синтезират АТФ (горивото на клетките) и ензимите, които синтезират ДНК и РНК. Зеленчуци, богати на Магнезий са всички зелени зеленчуци, моркови, тиква, сладки картофи и особено тъмно-зелените зеленчуци като спанак и кейл.

Манган: манганът е необходим за ензимите, които подпомагат възстановяването на увредените от свободните радикали клетки. Богати на Манган зеленчуци са сладките картофи, патладжан, цвекло, кръстоцветни(карфиол, броколи и др.) и тъмно-зелени зеленчуци.

Калий: важен за нервната функция, сърдечната функция и мускулатурата. Среща се най-много в кръстоцветните зеленчуци, оранжеви зеленчуци, патладжан и тъмно-зелени от рода на спанака и руколата.

Сяра: Сярата е широкоизползвана в биохимичните процеси, включително в състава на всички аминокиселини, много ензими и антиоксиданти. Кръстоцветните зеленчуци и зеленчуците от семейството на лука са най-добри източници на сяра.

Цинк: важен за почти всяка функция в клетката: от метаболизъм на протеините до имунната система. Повечето зелени зеленчуци са добър източник на Цинк.

Очевидно зеленчуците, заедно с плодовете, ядките и семената са богата на хранителни вещества, витамини и минерали храна. Но има още една много важна причина да консумираме зеленчуци на всяко хранене. Това е алкално-киселинният баланс на организма. За да не ви отегчавам с научна информация ще ви обясня на кратко какво представлява той и какво е отношението на зеленчуците към него.

Като си помислите за киселина вероятно първо се сещате за неща като оцет, лимони и може би сярна киселина. А алкални вещества/основи са сода за хляб, белина и сапун. Е, в телата ни нещата са малко по-различни. Важното е не първоначалният вид и вкус на храната, а компонентите на които се разпада в стомаха и червата и от там веществата които попадат в кръвта.

Човешкото тяло е една перфектно балансирана система и не позволява големи колебания що се отнася до алкално-киселинното равновесие. Нормално кръвта има pH 7.4 (алкална стойност). Т.е. тялото може да срещне два проблема: Ако в кръвта има повече киселинни съставки, то това значи, че има излишни водородни йони, които се освобождават чрез бъбреците. Ако има недостиг на алкални съставки, бъбреците използват Калций, извлечен от костите, за да се свържат с излишните водородни йони ида се изхвърлят навън. Това съответно може да доведе до проблеми с костната система, зъбите, бъбреците и т.н.

Тогава следва да се запитаме: кои са алкални и кои киселинни храни и как ги комбинираме, за да не губим така ценният Калций? Алкалните храни са всички зеленчуци и плодове (да, и лимоните). Червеното и птичето месо, рибата са киселинни храни. Зърнените култури са силно киселинни храни. Млечните продукти и млякото са кисели храни. Яйцата са слабо алкални, по-скоро неутрални. Храните, които вероятно вече сте изключили (или сте на път да изключите) от менюто си като захар, брашно, пакетирани храни са силно кисели и затрудняващи тялото храни. Равносметката е, че зеленчуците трябва да присъстват на всяко хранене в еквивалентни пропорции с киселинно-образуващите храни, за да помогнем на тялото си да балансира състава на кръвта. Колкото повече алкални храни ядете, толкова по-добре.

И последно: сурови или сготвени зеленчуци? Мит е, че зеленчуците са полезни единствено и само в суров вид. Истината е, че те имат много съставки, които се усвояват само след термична обработка. Например каротеноидите в морковите и другите оранжеви и червени зеленчуци; ликопенът (мощен антиоксидант) в доматите; индолът (смята се, че е противораков фактор) в броколи, карфиол. Топлината разрушава твърдите стени на клетките на растенията и това освобождава нутриентите, които се намират в тях и ги прави лесно смилаеми. Други съставки като витамин С и полифенолите (важни антиоксиданти) можем да си набавим само от растения в суров вид или от естествено ферментирали зеленчуци. Алицинът-естественият антибиотик в чесъна също се губи при готвене. Моят съвет е: смесвайте готвени и сурови зеленчуци, както ви е вкусно и приятно, но винаги добавяйте по една порция от тях на всяко хранене.