Ферментиралите храни: кои са те и защо са полезни?

За много хора, които се хранят с преработени храни, истинската храна има странен и твърде силен вкус. Така беше и за мен, преди да започна да обръщам внимание какво слагам в чинията (и какво давам на тялото) си и да избирам цели, истински храни. Тогава неща като кисело зеле, истинско кисело мляко или зряло сирене въобще не влизаха вкъщи.

След известно време обаче започнах да изпитвам желание за тях и открих много информация за ползите им. Ферментиралите храни са минали процеса на млечно-кисела ферментация, при който бактериите са преработили захарта и въглехидратите в млечна киселина. Това води до консервиране на храната и я обогатява с полезни ензими, витамини, Омега-3 мастни киселини и много и различни пробиотици. Всичко това прави храната по-лесно смилаема, а пробиотиците от своя страна подобряват храносмилането и облагородяват микроорганизмите, които живеят в червата.

Кои са ферментиралите храни?

Много народи по света имат типични за тях ферментирали храни. За българите от векове това е било киселото мляко, ферментирало под действието на уникалната и всеизвестна бактерия Лактобацилус Булгарикус. Зрелите сирена и кашкавали от сурово мляко, киселото зеле, ферментирали туршии, ферментирал ябълков оцет и др. са присъствали ежедневно на трапезата. Днес, тези храни са изключени от менюто или са заменени с консервирани зеленчуци с оцетна киселина или млечни продукти, сгъстени със сухо мляко и нишесте.

Какво е общото и различното при ферментацията и консервирането?

Чрез тези процеси се цели удължаване срока на годност на продуктите за сравнително дълъг период (няколко месеца). Но при ферментацията това става чрез повишаване на броя на полезните бактерии в храната, което я прави алкална и полезна за човека. За разлика от консервирането, където се намалява общият брой на бактериите (полезни и вредни) като се заливат зеленчуците с врял оцет и след това се варят. Това води до подкиселяване на продуктите и на организма след консумацията им. При ферментацията ензимите и пробиотиците се увеличават стократно, докато консервираният продукт реално няма здравословни ползи. Ферментиралите храни са много лесни и евтини за приготвяне, а консервираните изискват много суровини за направата им.

И две рецепти…

Ето колко лесно, бързо и евтино можете да си направите висококачествена, полезна и здравословна салата за зимата: В голям буркан нареждате плътно една накълцана на ситно и добре осолена с морска сол зелка и доливате чиста вода до горе. Затваряте плътно и оставяте на сенчесто място на терасата или на кухненския плот за 7-10дни. Веднъж дневно или когато се сетите, разтръсквате буркана няколко пъти. Държите в хладилник и цяла зима имате достъп до отлично “лекарство” срещу настинки, грип и храносмилателни проблеми. Ако искате, вможе да добавите карфиол, моркови, чушка, целина и да си направите истинска туршия.

А ето и рецептата за любимите на моето семейство слънчеви краставички: Малки, крехки корнишони се нареждат плътно в чист буркан, след като всяка краставичка е продупчена с вилица. Заливат се със слабо солен разтвор от 30гр морска сол на 1л филтрирана или изворна вода. Затварят се плътно и се оставят на топло за 3-5 дни. За по-добра ферментация и вкус може да се добавят семена и цветове от копър, лозови листа, орехови листа и др. Чудесни са за ядене веднага или могат да се направят като зимнина, ако се добави по 1с.л. алкохол преди затварянето.

Последна редакция: 08.07.2019