Аутопсия на болестите

  • February 3, 2015

Защо има болести? Защо се разболяват хората? Защо някои хора заболяват от много тежки, нелечими болести? Защо такива нелечими заболявания засягат дори малки бебета? Защо някои хора живеят нездравословно и въпреки това нямат сериозни проблеми със здравето? Защо съвременните хора стават все по-болни и все по-дебели, макар да се обръща много по-голямо внимание на храната и здравето, от когато и да било? Защо човечеството прогресивно затлъстява и как можем да променим това?

В настоящата статия ще ви представя моята гледна точка по тези въпроси. С годините тя се е променяла и се надявам да се променя и развива и в бъдеще. Нямам самочувствието да знам всичко, но се надявам, че ще бъде интересно и полезно четиво.

Старата, но популярна и до момента парадигма за заболяванията включва 3 причини:

  1. Генетична предразположеност. Любимата ми причина: Никой не е виновен за състоянието на болния (особено той!) - всичко е наследствено! Ако в семейството има рак, сърдечни заболявания, диабет, затлъстяване, пародонтални заболявания всичко, което може да се направи е да се провери с редица изследвания има или няма заболяване и/или някакви отклонения. Ако има проблем се започва лечение; ако няма проблем - продължаваме си по старому.

  2. Втората причина да се разболяват хората е защото са дебели. Затлъстяването води със себе си високо кръвно налягане, повишен холестерол, сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, деменция и др. Ако обаче ядем по-малко и се движим повече ще отслабнем/няма да напълнеем и ще сме здрави. Защото слабите хора са здрави!

  3. Микробите са навсякъде около нас и те са лоши. Ако имаме твърде много микроби в себе си се разболяваме. Затова е най-добре да използваме всякакви антибактериални средства и по този начин да създадем една безопасна среда около себе си. По-малко микроорганизми означава по-добро здраве.

Във всичко по-горе има известна доза истина, но науката вече знае, че:

  1. Не гените които сме наследили от родителите си са тези, които ни разболяват. Болестите са резултат от това как гените се изявяват във външният свят. Това се проследява от новата наука, наречена Епигенетика. Тя установява, че гените се изявяват или не в зависимост от условията, в които са поставени. Гените не ни контролират; ние сме тези които контролират гените си, защото ние избираме околната среда в която живеем и външните влияния, които въздействат върху нашите гени.

  2. Наднорменото тегло не е причина, а по-скоро следствие от метаболитни нарушения. Хиперинсулинемията (повишено количество на инсулин в кръвта) е една от главните причини за метаболитният синдром, който се свързва с редица заболявания на сърдечно-съдовата система, неврологични, кожни и др. Прекомерната консумация на преработени и рафинирани храни, които съдържат захар и изкуствени добавки създава предпоставки за развитието на тези състояния. Ако премахнем от менюто си всички преработени храни и започнем да се храним само с истинска, цяла храна, шансът да се разболеем намалява значително. Истината е, че това въобще не е ново откритие: хората са се хранели с непреработена храна милиони години. Освен инсулина, в регулацията на обмяната на веществата участват още редица хормони. Постоянно високите нива на инсулин обаче са първата стъпка към метаболитните проблеми. Много хора имат лоша инсулинова чувствителност за която не подозират. Например: След високо-въглехидратно хранене чувствате ли се заситени или по-скоро подути и оточни? Ако е първото, значи имате добра инсулиновата чувствителност; ако въглехидратите ви създават дискомфорт в стомаха може да се съмнявате за инсулинова резистентност. Още един тест: при прием на повече въглехидрати усещате ли прилив на енергия, която е стабилна във времето до следващото хранене или ви се доспива и изпитвате глад най-много до час след въглехидратното хранене? Ако наблюдавате първите признаци, то тялото ви има добри отношения с инсулина. Ако е втората реакция: вероятно имате инсулинова резистентност. Това, разбира се не са диагнози, но може да ви даде насоки за размисъл какво да промените в храненето си. Ако се храните с 90% цели, непреработени храни вероятността да подобрите инсулиновата си чувствителност е 100%.

  3. Не всички микроби са лоши. Всъщност в телата ни има изключително много полезни бактерии, които е добре да съхраним и да се грижим за тях правилно. Храносмилателната система съставлява 80% от имунната система на човека и се бори с повечето токсини и паразити и вируси. През червата също така, постъпват хранителните вещества в кръвообращанието. Ако храносмилателната ни система е в добро здраве, означава цялостно здраве за организма. Ако поддържаме балансирано ниво на полезните бактерии с прием на ферментирали храни, пробиотици, минимален прием на медикаменти и антибиотици можем да редуцираме рисковете за болести до минимум.

  4. Колкото важно е какво внасяме в тялото си чрез храната, толкова значение има и как третираме кожата си. Много продукти за хигиена (лична и домашна) съдържат токсини, които навлизат в кръвотока и създават опасност за здравето. За да създадем здравословна среда е разумно да потърсим по-натурални козметика и средства за хигиена.

Съвременната наука и медицина се развиват много бързо и успешно, но за мен най-важна си остава профилактиката на заболяванията. Затова моят съвет е да се грижите за здравето си всеки ден.

Ако тази статия ви е харесала, можете да я споделите с приятелите си чрез бутоните отдолу.